Сайт на Григор Симов

Срещу тероризма и неговите врагове

Американците отидоха в Ирак, за да се борят срещу тероризма. Изглежда борбата им не е много успешна. Да видим новинарските съобщения от тази сутрин.
„Най-малко 61 души са загинали и 116 са ранени при атентат на популярен пазар в шиитския квартал в Багдад, известен като Садр сити, съобщи полицията, цитирана от Ройтерс. Това е най-тежкият атентат в Ирак тази година, посочва агенцията. Според очевидци експлозията станала в частта на пазара „Мраиди", където се продават птици. Сергиите били обхванати от пламъци. Бомбата е била скрита в количка с плодове и зеленчуци, посочва АФП. Според информацията мотор с кош, пълен с експлозиви, покрити с плодове и зеленчуци, е спрял на входа на пазара „Мраиди" в пиков час. Водачът е оставил превозното средство и е избягал преди експлозията. Взривът е предизвикал сериозни разрушения. Според свидетели на атентата експлозията е била толкова силна, че е повдигнала във въздуха паркирали леки коли. Днешният атентат става само четири дни след като американските сили предадоха официално контрола на Садр сити, където водиха жестоки сражения с шиитските милиции през пролетта на 2008 година. Кварталът беше бастион на антиамериканския шиитски духовник Моктада Садр и неговата милиция "Армията на Мехди", която замрази действията си и иракските правителствени сили установиха контрол над района. Последният атентат в Садр сити стана в края на април, когато две коли бомби се взривиха, причинявайки смъртта на 41 души.”
Лоша работа. Терор, терор и краят му не се вижда. Впрочем по колко атентата на ден ставаха в Ирак по времето на Саддам Хюсеин? Пак да повторим. Американците отидоха в Ирак, за да спасяват иракския народ от тероризма и от жестокия диктатор. Избиха неколкостотин хиляди души. Разрушиха градовете на страната. Съсипаха икономиката. Ограбиха великите иракски музеи. И какво? Всеки ден атентати. А пък Моктада Садр и неговите самодейни милиции се оказаха по-могъщи от армията на Саддам. Странна работа. Впрочем той и Осама бин Ладен се оказа неуловим, а пък и заради него същите американци нападнаха друга една държава – Афганистан и също избиха неколкостотин хиляди души. Каква е равносметката?
Джордж Буш и неговите тайни служби, подпомогнати от еврейската Моссад извършиха велика саможертва. Взривиха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, за да намерят оправдание за борбата срещу тероризма. Само че където и да отидат, почва епидемия от атентати. Дори в страни, където преди това не е имало изобщо такива.
Война срещу тероризма! И почва серия от невиждани досега терористични акции. Демокрация! И настъпва бързо лишаване на цели народи от права. Либерализъм! И хората биват превръщани в роби. Ей, какво става? Свобода на словото! Там, където службите за сигурност пребиват и убиват журналисти. Където същите служби устройват атентати заради казано или писано слово. Права на човека! Там, където богатите третират бедните като свои роби. Хуманност! Там, където убиват деца, за да вземат вътрешните им органи. Нещо не е така, както трябва.
Сега американците се заели да демократизират една друга страна – Северна Корея. Лично мен не ме засяга как един народ ще реши да устрои държавата си. Все ми е едно дали африканските бушмени ще ходят голи или ще тръгнат с костюми и вратовръзки. Обаче с Корея въпросът ме засяга. Пак новинарско съобщение:
„Северна Корея заплаши, че ще заличи Съединените щати, предаде Асошиейтед прес. Официалната агенция на Пхенян - Корейската централна телеграфна агенция (КЦТА), предупреди, че ако САЩ започнат нова война, армията и народът на КНДР ще „заличат агресорите от земята веднъж завинаги".
Предупреждението бе отправено в навечерието на 59-годишнина от началото на тригодишната Корейска война, припомня АП.” 
Задава се нова война с цел демократизиране и редуциране на поредния народ от американските либерални масови убийци. Само че тоя народ притежава ядрено оръжие. Само че тоя народ победи Америка във войната, за която вече става дума. Ами ако корейците пак победят и решат да въведат в Америка държавно управление, съобразено с идеите Чучхе? Е, и това малко ме засяга. Засяга ме, обаче, при това много ме засяга, че любимия ръководител Ким Чен Ир в един момент може да реши да въведе идеите Чучхе и сред народите, подкрепяли САЩ. Да, ама сред тези народи сме и ние, българите. Е, това никак, ама никак няма да ми хареса. Не е ли по-добре да оставим корейците да си живеят както те си намерят за добре? Иначе рискуваме една сутрин да осъмнем с правителство, което ще обяви извън закона всички, които не са дръпнати очи. Ами тогава?