Главная » 2009 » Июнь » 23 » Поезия
Поезия
10:16

ФРАГМЕНТ

Живях в такова време на земята,

когато всеки се превръщаше в подлец,
в убиец не по дълг, а за наслада.
И тласкаше го бясната заблуда
към робството на грубата принуда.

Живях в такова време на земята,
когато доносите бяха гордост, чест,
предателството, кражбата – геройство,
а който бе свенлив за дръзка дума,
презираха го, сякаш беше чумав.

Живях в такова време на земята,
когато вдигналите глас от този миг
се криеха и хапеха юмруци.
От кръв и кал пияна, безразлична
страната диво се кикотеше на всичко.

Живях в такова време на земята,
когато майчинството даже бе злина,
проклятие за рожбата то беше,
защото оцелели във утроба
завиждахме на гниещите в гроба.

Миклош Радноти


РЪЦЕ

Ръце,

мазолести и сбръчкани,
издраскани със рани и със ръбове,
прилични на девойки-монахини,
лишени от енергия младежка
и хвърлени в устата на машините
до чоплят ненаситните им зъби.
Ръце,
изгнили от бездействие,
протегнати напред
за милостиня и проклятие.
Ръце,
които ровят във земята
и помагат да роди;
които прокопават планини,
реки преграждат.
Ръце,
които смело чистят пътя
от препречените паяжини;
къртят всички пречки
и мачкат дотегливи насекоми...
Ръце,

... ваш ред е да говорите сега!

Джулиус Липтън

Просмотров: 928 | Добавил: Елтимир | Рейтинг: 0.0/0 |
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *:
Форма входа
Търсене
Календар
«  Июнь 2009  »
ПнВтСрЧтПтСбВс
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Архив записей
Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 38
Друзья сайта
  • Инструкции для uCoz
  • Статистика

    Онлайн всего: 1
    Гостей: 1
    Пользователей: 0