когато всеки се превръщаше в подлец, в убиец не по дълг, а за наслада. И тласкаше го бясната заблуда към робството на грубата принуда.
Живях в такова време на земята, когато доносите бяха гордост, чест, предателството, кражбата – геройство, а който бе свенлив за дръзка дума, презираха го, сякаш беше чумав.
Живях в такова време на земята, когато вдигналите глас от този миг се криеха и хапеха юмруци. От кръв и кал пияна, безразлична страната диво се кикотеше на всичко.
Живях в такова време на земята, когато майчинството даже бе злина, проклятие за рожбата то беше, защото оцелели във утроба завиждахме на гниещите в гроба.
Миклош Радноти
РЪЦЕ
Ръце,
мазолести и сбръчкани, издраскани със рани и със ръбове, прилични на девойки-монахини, лишени от енергия младежка и хвърлени в устата на машините до чоплят ненаситните им зъби. Ръце, изгнили от бездействие, протегнати напред за милостиня и проклятие. Ръце, които ровят във земята и помагат да роди; които прокопават планини, реки преграждат. Ръце, които смело чистят пътя от препречените паяжини; къртят всички пречки и мачкат дотегливи насекоми... Ръце,